Разглеждан сам за себе си, клипа на доскоро неизвестната фолкдамичка със стихове на Вапцаров е пореден „артефакт“ в новата българска масова култура, развиваща се близо три десетилетия в условията на застрашително опростачаване и бездуховност. Иначе атрибутите на този вече типично нашенски жанр са добре познати – обилно разголени меса на фона на имитиращи интимност притъмнени тонове и чалгаджийски звучности, които през последните две-три десетилетия се утвърдиха като нов национален фолклор. Новото е текста на „Прощално“ на големия поет. Но той можеше да бъде и на Яворов, Дебелянов, Ботев или които и да е друг като тях. Защото се шепне неразбрано и тихо, а ефекта идва от „влажният поглед“, с който „рецитаторката“ задържа своята чалга-аудитория. Удивителното е обаче, че през последните няколко дни телевизионните канали излъчиха многократно това „творение“ и освен осигурената широка медийна популярност, му придадоха стойност и на някакво явление в националната чалга-култура. А с надменното самочувствие и арогантният тон, които фолкдамата демонстрираше пред стъписаните модериращ и специално поканен „за събитието“ журналист в едно от сутрешните телевизионни предавания, тя се превърна и в победител. Възможно ли е в тази разпасана държава да се реагира адекватно на поредната гавра с малкото оцелели и все още неунищожени от самите нас национални величини от миналото? Може ли да се излезе срещу войнстващата простащина, която дръзва да налага свои измерения и за изкуство, разчитайки на глада на медиите за сензации и примитивния музикален вкус на новите, „поевропейчени“ млади българи? Или Вапцаров, защото бил комунист, вече не се вписва в новата мутренска ценностна система? Или по-важното е ефира да се разнообразява периодично с такива емоции за масите, които, обезсилени от борбата за оцеляване и примирили се с новия политически ярем на мутрокрацията, ще се възмутят за малко и ще утихнат. Както се казва, всичко е „от ден до пладне“.