След четиримесечни безплодни усилия да се състави правителство в Германия под ръководството на Ангела Меркел, досегашният партньор (социалдемократите) се решиха отново на този ход, подведени от техния нов председател Мартин Шулц. Точно преди година мнозина бяха изненадани от този болезнено напорист човек, който, след удобното си живуркане като член на Европарламента и негов председател до края на 2016 г. явно не можеше да се примири с положението си на "бивш" и „безработен“ политик и се „самонастани“ като шеф на немските социалдемократи. Без съмнение, тогава е бил убеден, че с виртуозната си ораторска техника (единственото качество, което притежава в изобилие) и темпераментни речи ще успее да „омае“ масите. Резултатът от изборите за Бундестаг през м. септември м. г. беше печален - партията му получи мизерните 20 % - най-лошата оценка в нейната около 140-годишна история. Свикналият да ораторства и поучава „проевропеец“ бързо разбра, че трябва да отиде в глуха линия, като опозиция в Бундестага. А това не беше по вкуса му, защото там трябваше да се потопи в баналните проблеми на немското общество, където и най-виртуозното ораторстване не помага при вземането на решения. И озовал се пред опасността да остане и най-провалилият се шеф на немската Социалдемократическа партия, заигра (отново) на познатата карта на „голяма коалиция“ със довчерашните си идеологически противници в Бундестага – христиандемократите на Ангела Меркел и тяхното провинциално копие Хорст Зеехофер в Бавария. С това М. Шулц започна да се бори за и лично политическо оцеляване, което в не по-малка степен се отнася и до неговите евентуални бъдещи партньори от голямата коалиция. Тримата ясно си дават сметка, че ако не се стигне до споразумение помежду им за ново правителство, ще означава нови избори. Реалната опасност „големите партии“ да получат на тях още по-лоши резултати от тези през м. септември, което означава и смяна на отдавна омръзналите сред партийните редици на сегашните им лидери. Конкретно за М. Шулц това означава и безславен край на неговата политическа кариера, оставайки в немската политическата история като най-неудачният политик – социалдемократ. С едва 56 % той получи разрешение от около 600 делегати на партията си да започне разговори с Меркел и Зеехофер. Вътрешното разделение е необичайно голямо, а противниците на „голяма коалиция“ се увеличават. Но за да се вземе окончателно решение за „голяма коалиция“ под ръководството на Ангела Меркел, ще трябва след няколко дни да гласува цялата партия, която наброява над 400,000 членове. Интересното е, че кампанията срещу това коалиране с христиандемократите се води от младежката организация на социалдемократите, които апелират до 6 февруари да се записват нови членове на партията, за да добият по този начин правото да гласуват против. Новата „голяма коалиция“ би била трета поред през ерата „Меркел“, а предишните две доведоха до обезличаване на партията на социалдемократите, което обаче така и не ги впечатли досега. Последните проучвания на ARD, ZDF и други немски агенции показват, че за СДП биха гласували едва 18 % и тази цифра може да се намали през следващите дни. Сега най-важното и за тримата е да се задържи властта в собствените ръце. Правителствената криза в Германия е само част от кризата на Запада и Евросъюза. Там младият френски президент Макрон амбицирано се бори за засилване на френското влияние, а изборите в Австрия увеличиха противниците на досегашната „европейска“ политика. Не по-различна картина се очаква и на изборите през м. март в Италия. Към това трябва да се добавят проблемите на нахлулия през последните две години ислям в Европа и тоталното объркване на редиците на Запада от действията на уж непридвидимия Тръмп, които в Европа все по-определено насочват към нова студена война срещу Русия, в която на страните от бившия „Източен блок“ е отредена ролята на буфер.