Може ли да се говори за някакъв приключващ етап от ислямската инвазия в Европа? Донякъде, защото притокът, поне засега, не е така интензивен и малко вероятно е да се повтори върховият момент от 2015 г. с нахлулите над 1,5 милиона пришълци. За това допринесе „двойното“ решение в рамките на Общността - решителните самостоятелни действия на страните от т. н. Балкански маршрут за спиране на нашествието и „сделката“ с Турция за размяна на нелегални срещу легални емигранти. Но тя беше направена под натиска на немската бундесканцлерка Меркел с отстъпки, които тепърва ще рефлектират в отношенията между 28-те партньори. С тези си действия ЕС парадоксално се озова срещу собствените норми за демокрация и човешки права и прие за стратегически партньор страна, в която се воюва срещу собствения народ, засилват се репресиите срещу медии и „различно мислещи“ журналисти, учени и политици, а разрастващият се авторитарен тип управление на Ердоган може да подтикне и към масова емиграция към Европа, особено след като отпаднат визите за пътуване. Какво следва нататък? Очевидно „Обединената“ Европа ще трябва да се реанимира след показ(а)ното безсилие да се справи с проблемите около бежанците и последвалото вътрешно разединение. Амбицията за водеща роля на отделни държави и политици, без да се зачита мнението на другите, подтикна към търсенето на локални групови решения и показа, че това е хлъзгав път, който не трябва да се ползва, въпреки че в случая се оказа ефективен. Но от решаването на този „вътрешен“ проблем зависи доколко ЕС ще съумее защити и претенциите си за по-голяма политическа тежест в новото развитие на света през последните 26 години. Политизирането на Общността, липсата на ясно дефиниран собствен профил и нейният скромен опит от театрално разиграваната дотогава „студена война“ със страните от т. н. Съветски блок, се оказаха недостатъчни и тя се озова в дебрите на американската глобална стратегия и твърде неясната ценностна система на евроатлантизма. На фона на това състояние на ЕС, масовата ислямска инвазия се откроява като етап от много по-мащабна стратегия, в която верижно и организирано бяха задействани клишетата за демокрация и човешки права, атаки срещу диктаторските режими в Близкия Изток (но само онези, чиято политика се сблъскваше с американските енергийни интереси), опити за свалянето им чрез „революции“ или директна военна намеса (Ирак), възпламеняване на вътрешни противоречия чрез племенни конфликти и религиозния фанатизъм, опити за налагане на удобни правителства, борба за власт на различни племенно - религиозни (непартийни) групировки и подпомагането им с въоръжение за милиони долари... По този път „изплува“ на повърхността на промените и т. н. Ислямска армия. Но нейната доктрина за Ислямски калифат бързо се сведе до масови убийства, опустошаване на селища и инфраструктури и прогонване на милиони хора от родните им места. С това „бойците на Калифа“ се оказаха много удобни за всички онези сили, които бяха заинтересовани от прекрояване картата на Близкия Изток и насочване на стрелите на религиозния фанатизъм към неподготвената за подобни конфликти Европа, въпреки опитът й от съжителството с исляма. „Ислямска армия“ изпълни дотук разрушителната си мисия в Ирак, Либия и Сирия и предопредели съдбата на техните народи за десетилетия напред. Но нейната философия на омразата и унищожението продължава да се „изповядва“ с различни имена и групировки в страни като Нигерия, Чад, Йемен... Случайно или не, те също се оказват с големи природни богатства. Атентатът в Брюксел е поредното кърваво послание към Европа с което ясно бе заявено: „На държавите – кръстоносци, които се обединиха срещу Ислямска държава, ние обещаваме тежки дни, като отговор на тяхната агресия.“ Огромният брой на жертвите (31 убити и 300 ранени), избраните цели (метро и летище) и координираните действия представят терористите като добре обучена бойна единица и може да се очаква и в бъдеще други като тях да действат така - изненадващо, в по-застрашителни мащаби, повече населени места и по-често. А към прилаганата с успех дотук тактика на масов психотерор, трябва да се прибавят и огромните икономически последици от нарушаване на работното ежедневие на институции, училища, градски транспорт, отпадането на стотици полети и пътувания с влак и трудностите, които тепърва ще трябва да се преодоляват, за да се нормализира живота. Б. Д.

Харесваш ми. Слагам те в любими.