Според публикуваното преди часове съобщение в немските медии, Зигмар Габриел - председател на Социалдемократическата партия, вицеканцлер и министър на търговията в правителството на Меркел се е отказал да бъде водещ кандидат на партията си в насрочените за 24 септември парламентарни избори в Германия и напуска и председателското място. Решението му е обявено след среща между тримата върхови политици на СДП: Габриел, бившият председател на Европейския парламент Мартин Шулц и първият кмет на Хамбург Олаф Шолц, който се смята за един от най-уважаваните лидери на социалдемократите, но не проявява амбиции за по-високи постове. С твърдата си подкрепа на линията на немската бундесканцлерка, особено около бежанската криза, З. Габриел понижи не само своя рейтинг, но и на своята партия във всички медийни допитвания и това явно го е отрезвило да вземе подобно решение. Но то идва твърде късно и не може да промени сегашното тежко положение на немските социалдемократи. Все пак, то е и ловък ход, защото с оттеглянето си от върховете в партията, Габриел се отдалечава от личната отговорност дотук за провала на социалдемократите поради тяхната сговорчивост в съвместното управление с партията на Меркел. Но амбициите му да остане във властта остават и в медиите курсира, макар и като опция, желанието му да заеме поста на външен министър. Сегашният лидер на това министерство Франк – Валтер Щайнмайер, предстои да го освободи поради избирането му за президент през м. февруари. И в тези рокади по върховете, се проявява нещо типично за манталитета на управляващата политическа върхушка - тяхната способност на „всичколози“ да заемат различни най-отговорни постове, възползвайки се от възможността да разпределят картите в управленския ешелон. Остава без значение, че Габриел няма никакъв опит в дипломацията, а и в изявите си досега на международния терен с нищо не убеждавал в подобни качества. Новото име в средите на социалдемократите е Мартин Шулц, въпреки че е член на партията от юношеските си години. Не успява да се дипломира в гимназията и работи известно време като книжар; в продължение на 11 години е кмет на малкото градче Вюнзелен край Кьолн; от 1994 г. е избран в Европарламента и заема различни постове, сред които председател на социалистическата фракция (от 2004) и председател (2014 – 2016). Представя се като един от страстните представители на проевропейския популизъм и богатия му опит сред върхушката на евролидерите в Брюксел сега подклажда амбициите му да се насочи и към канцлерския пост в Германия, за който се „самопредложи“ след като трябваше да освободи поста си в Европейския парламент. Самочувствието му на обигран в политиката "проевропеец" и произходът му от обикновенно немско семейство го изтикват като надеждата на социалдемократите в предстоящите избори. Трудно е да се очаква Шулц да изведе социалдемократите от сегашното им състояние на „съавтори“ на една банкрутирала политика и „съучастници“ в нейното прилагане. По този повод председателката на новата партия „Алтернатива за Германия“ Фрауке Петри доста споучливо характеризира Шулц и Меркел. Тя се радва че и двамата се кандидатират за следващия мандат, защото „както никой друг немец, те допринасоха за провала на Евросъюза“, а като „идеалният дует на „Голямата коалиция“ - и за залеза на Германия.