Разговорът на Доналд Тръмп с представителите на немския „Билд“ и английския „Таймс“ с основание разбуди някои духове сред управляващите в Европа. На фона на поредицата от неудачи на Евросъюза в последните години и тяхната кулминация чрез ислямското нашествие и излизането на Англия, за първи път един американски президент, още преди да е поел поста си, откровенно говори за болезнените теми в световната политика. И казва истини, които отдавна бродят и в Европа, но убедените единствено в собствения си глас евролидери упорито игнорират и продължават да търсят виновни, зад които да прикрият собственото безсилие. Доколко Тръмп ще съумее да проведе своята нова политика зависи и от това, дали реално управляващите елити в САЩ ще допуснат промени, които биха се обърнали срещу тях. Сега обаче те също трябва да си дават сметка, че девизът на опитния бизнесмен – милиардер и бъдещ президент - „най-напред Америка“ - може да подейства наистина освежаващо върху американските интереси. И да приемат, че Западна Европа, която след войната беше щастливо „осиновена“ от американските капитали, ще трябва вече и сама да се замисля за съдбата си. И както духовито отбелязва един немски журналист сред многобройните коментари на тази тема, европейците ще трябва да напуснат удобния по отношение на отбраната и търговията Хотел „Мама“ на САЩ. Всъщност, Доналд Тръмп не казва нищо ново: А. Меркел е направила катастрофална грешка с отварянето на границите за чужденците и е нанесла травма на страната си...; НАТО е остаряло, защото е създадено в други времена и за други проблеми...; Излизането на Англия от Евросъюза е нещо хубаво, но го очакват тежки времена и сигурно и други страни ще направят същото. Според него „този съюз отчасти е бил създаден, за да пребори САЩ в търговията, нали така? Ето защо за мен е доста безразлично, дали той ще е единен или разделен За мен това няма значение“... Бъдещият президент не пести откровенията си и за американската политика: Войната в Ирак е „вероятно най-лошото разрешение в историята на САЩ“...; САЩ са имали възможност в Сирия „рано да направят нещо, но я пропуснаха. Вече е твърде късно, всичко е свършило. В крайна сметка, войната ще стигне до своя край."... Евролидерите сега са принудени да се изправят пред горчивите реалности, които сами създадоха и обезсмислиха идеята за една наистина „Обединена Европа“. И остава да изчакат изборите в различните европейски страни през тази година, на които да бъде дадена точна диагноза на продължилата твърде дълго тяхна агония. Сегашната върхушка в Брюксел е наясно, че предстои решаваща битка за собственото оцеляване и обяви безпрецедентна борба срещу всички „различно мислещи“, заклеймявайки ги като антиевропейци, в радикализъм, популизъм... Към тях Ангела Меркел добави и протагонизма в търговията и стопанството като поредната смъртна опасност за нейната илюзорна Европа. И опасенията й са основателни, защото изявата на „националното“ и чрез тази сфера също е важен елемент от общата идентичност на една държава и народ. Това, което Германия отстоява за себе си с диво упорство в Евросъюза, но прикрива амбициите си за хегемония зад фасадата на някакви „общи европейски интереси“.