Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.11.2016 21:33 - Предизвикателството „Доналд Тръмп“ – илюзии, възможности и перспективи на неговата доктрина „Америка най-напред“.
Автор: bdobrev Категория: Политика   
Прочетен: 589 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 23.11.2016 14:34

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Представителите на брюкселската политическа олигаргия, свикнали да плуват в спокойните води на скалъпената от тях идеология на „евроатлантизма“, отново се озоваха в безтегловност. Този път след президентските избори в САЩ. А министърката Урсула фон дер Лайен, тази „Меркел № 2“ в немската политика, в нейния си простоватичък начин на мислене, даже не скри от медиите преживеният шок след обявяването на резултатите. Сега следва периодът на привикване с новите политически реалности, които Доналд Тръмп обяви и още преди да е влязъл в реално владение на президентската институция, задейства във впечатляващо бързо темпо, измествайки в сянка безличният, но верен на досегашното статукво Барак Обама. Шумно заявеното от него преосмисляне на атлантическото сътрудничество ще трябва да добива нови измерения, а напомнянето му че „дружбата си е дружба, но сиренето - с пари“ само засили страха и объркаността в централата на ЕС. Промените в досегашната американска стратегия поставя много въпроси, които Тръмп едва ли ще бъде оставен сам да решава. Прословутата „голяма власт“ на американския президент винаги се е проявявала в граници, налагани от много други скрити сили, които реално доминират при вземане на решения и са кръвно свързани със финансовите кръгове и военно-промишления комплекс. Неговият девиз „Америка най-напред“ беше един свеж полъх в предизборната кампания и дискусиите (преобладаващо от махленски тип) с амбициозната му противничка Хилари Клинтън. Но този обединяващ и възторгващ масите призив може да се реализира, доколкото няма да бъдат накърнени интересите на „Уолстрийт“, Пентагона и техните политически лобита, а така също и мозъците на „Новия световен ред“ и тяхната пропагандна машина - масовите медии, които отдавна са утвърдили своята хегемония в световната политика и икономика и не допускат изненади. Най-малкото сега, когато тази политика е изцяло дискрeдитирана, а развитието през последните 26 години излиза от контрол и промените не търпят отлагане. Може да се очаква известно намаляване на напрежението в конфликтни сфери, които се превърнаха в баласт за американската политика и са безперспективни (Афганистан, Сирия, отношенията с Русия, Крим), както и отказ от все по-трудно отстояваната позиция на едноличен хегемон. Но и тук не трябва да се очакват големи изненади. Защото САЩ вече постигнаха в Близкия изток целите си и, подпомогнати от своите послушни европейски партньори, ще оставят там след себе си икономически и политически опустошени страни, за чието възстановяване са необходими много десетилетия. Към това трябва да се добавят и възпламенените племенни и религиозни конфликти, които връщат взаимоотношенията в този регион столетия назад и ги прави удобни за манипулиране. Не по-розова е картината и в духовно разбитата „Обединена Европа“. Духът на войната, макар и локална (Украйна), измисленият общ враг (Русия) като повод да се засили американското военно присъствие и ислямската инвазия, прикрита зад хуманитарните призиви са само част от една стратегия, отстоявана с безразсъдна последователност от сегашните управници на Евросъюза. Разрастващата се безработица в Европа, липсата на перспектива за младите поколения, преселението на огромни маси от бедните към богатите страни, разширяването на пропастта между бедни и богати – всичко това са „вътрешни“ проблеми, пред които брюкселските евробарони отдавна са доказали своето безсилие и неспособност за решаването им. Както и при всички свои предшественици, Тръмп няма да реализира изцяло заявените в предизборната си кампания цели. Но самото прокламиране в САЩ на идеята за промени е ясен сигнал, който ще засили борбата зад кулисите на властта. Брюкселските олигарси дотук загубиха битката за една по-добра Европа чрез васалната си проамериканска политика, в която европейските ценности бяха разводнени с неясните идеи на „евроатлантизма“. Освободената американска ниша в европейската политика сега несъмнено ще засили конфликта на „евроатлантиците“ с възкръсващата национална идея и реално ще рефлектира през следващата 2017 г. на изборите във Франция, Германия, Италия, Холандия, та даже и в България. От това, доколко ще бъде поставена спирачка на „меркелизирането“ на Европа, зависи и нейното бъдеще. Проявеното на тези избори „отдолу“ европейско единство е един шанс да се отхвърлят доминиращите сега партии от статуквото. Сигурно най-болезнен ще е този тест за България. След розовия период на „рязане на лентички“ и уникалният пример за парламентарно самодържавие на Бойко Борисов, неговите верни воини са изправени пред избора да продължават са го следват безропотно, затваряйки си очите (както досега) пред най-новите му медийни изблици на простащина или да се ориентират в новите реалности и да направят по-разумен избор. На фона на все по-разрастващия се протест срещу брюкселския диктат, на ГЕРБ ще бъде много трудно да намери отново място на върха на политиката у нас. Доколко обаче българският избирател е проумял измамата в която на два пъти беше увлечен от „харизмата“ на Бойко, ще трябва да го покаже на предстоящите парламентарни избори. Те ще бъдат и неговия следващ тест за зрялост след многото неуспешни досега.



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bdobrev
Категория: Политика
Прочетен: 102697
Постинги: 109
Коментари: 52
Гласове: 48
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031