Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.08.2016 17:20 - Какво следва нататък в Турция?
Автор: bdobrev Категория: Политика   
Прочетен: 1509 Коментари: 4 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Критиките към Ердоган заглъхнаха без да го смутят, а Евросъюза и САЩ бяха принудени да приемат политиката му на „свършените факти“. И като ловък политик, успя да представи пред външния свят масовото прочистване в най-важните ешелони на властта (военни, сили за сигурност, правосъдна система, медии, академични среди) като действия в „защита на демокрацията“. За целта се „застрахова“ пред НАТО, САЩ и техните подгласници в Евросъюза, използвайки техния медиен словесен арсенал, с който те мотивираха намесата си (в името на демокрацията) в Афганистан, Ирак и Либия. Кулминация на това, иначе отлично замислено шоу, стана митингът в Истанбул (според турските медии – с над 2 милиона участници), на който всички опозиционни партии оказаха подкрепа на неговата политика, а във френетичните възгласи определението "демокрация" се отъждествяваше с „Ердоган“. Сега Западът ще трябва не само да се примири с ролята на наблюдател на новото развитие в Турция, а и да се защитава от атаките по негов адрес. Първата от тях е да отговори ясно на ултиматума на Ердоган: „Или Евросъюза ще фиксира точна дата за падането на визите, или споразумението за бежанците ще отпадне“. Евролидерите продължават отчаяно да блъфират в играта с турския президент с напомнянето, че си затваря вратите за приемане в Общността. Но колко от тях си дават сметка, че искането на Турция за членство е повече политически ход с търсен външен ефект, отколкото жизнено важна необходимост? Защото нейната стратегия изобщо не се вмества в сковаващите политически правила на Евросъюза, а и страната отдавна „присъства“ в Европа, чрез близо 10-милионното си население в западноевропейските държави. То се откроява с бърз демографски растеж (на фона на демографския срив на местното население), високо ниво на образованост и активно участие в стопанския , интелектуалния и политически живот. Наследниците на първите турски „гастарбайтери“ от следвоенните години не крият своя модел на затворено общество и връзките с „родината - майка“ Турция. Няма вечни диктатури и това се отнася с пълна сила и за времето на Ердоган, който тепърва започва да се вживява в ролята на новия „баща“ на турската нация след Камал Ататюрк. По-важното е, че започналите агресивни промени оформят контурите на една нова Турция - с ново национално самочувствие, ново чувство за вътрешна принадлежност чрез ценностните норми на исляма и родовата традиция, съзнанието за ново място на турската нация в международната общност в Европа и света, където кризата е не толкова икономическа, колкото духовна и свързана с липсата на ясен възглед за бъдещето на народите. След свалянето на Ердоган, когато и да се случи, няма да е възможно връщане към познатите светски норми на кемализма. На този фон, обремененото васално мислене на българските управници се натоварва и от агресивната неоосманска доктрина на Турция спрямо страната ни. Предложението за двустранно споразумение за емигрантите, даже и да е съобразено с нормите на Евросъюза, е една демонстрация на покровителство на по-силния над по-слабия. Сега като че ли по-ясно може да се обясни и „липсата на интерес“ на пришълците масово да нахлуват в страната ни през миналата година. Едно окупиране на „входа на Европа“ в началото на кампанията, както това се случи на границите с Германия и Австрия би обезсмислило генералната стратегия на ислямската инвазия, чиято цел е да се проникне дълбоко в Европа. За нас очевидно е отредена стратегията на тихата окупация, при която ежедневно нахлуват малки групи, сякаш съобразени с възможностите на нашите гранични органи и военни да им се противопоставят ефективно. По-важното е, че вътре в страната отдавна действа „Петата“ турска колона, която сега (с подкрепата на инфантилната ни правосъдна система) се сдоби и официално с нова турска партия ДОСТ (Демагози за открито съглашателство с Турция). Останалото е въпрос на време.



Гласувай:
3



1. merlin68 - Да, не са добре нещата Само, че ние ...
14.08.2016 18:37
Да, не са добре нещата
Само, че ние тихо потъвахме 25 години та да се стигне до това положение и днес можем само да се радваме на съобразения с възможностите ни мигрантски поток.
По-лошото е, че цяла Европа оказва се е потъвала по същия начин, подменяйки ценностите си с тези на вавилонския неолиберализъм.
Проблемите и противоречията са огромни, решение може да дойде само след глобален конфликт, той вече се случва. На нас по традиция е отредена ролята на зрител.
цитирай
2. podvodni - Фундаментална грешка, допускана ...
14.08.2016 18:59
Фундаментална грешка, допускана винаги съвсем умишлено за опростяване на взаимовръзките н геополитика е, да се слага знак на равенство между "международната общност" и Европа. Друга съществена грешка е да се представя Европа като едно цяло от политическа гледна точка, макар че е такава само от географска.
"Международната общност" не е Европа и не може да бъде в нито един случай. А самата Европа е разделена на общности - романска (Испания, Франция Германия, Австрия, швейцария, Италия), централно европейска(Унгария, Словакия, Чехия, Полша), източно европейска( Балтика, Русия, Беларус, Украйна, Молдова, Армения, Грузия), скандинавска(Финландия, Норвегия, Швеция), балканска(България, Румъния, Сърбия, Македония, Турция), средиземноморска(Гърция, Кипър, Италия, Турция, Черна гора, Хърватска), и британска(Англия, Шотландия, Ирландия, Ейре, Холандия, Малта, Гибралтар) - при които допирните точки далеч не са достатъчни да заличат вековните и национални различия. От тук и неразбирането на геостратегическата политичаска война между двете световни империи - Британия и Русия. А на днешен етап тази война се води не на живот а на смърт - едната ще трябва да загине и се свие само в своите национални граници и това със сигурност няма да бъде Руската.
Защото в доктрината на Руската империя е залегнало правилото за национална самоопреленост на страните и народите без териториални претенции към своите съседи, при доминиращо, но не цивилизационно-налагаща уникалност на Русия - фундаменталната грешка на англо-сакса и "цивилизована Европа".
В този контсекс ислямизацията на Балканите е несъвместима със стратегията на Русия, където на Турция, в момента, е отредена ролята на лошият кошмар за ЕС и англо-сакса.
цитирай
3. merlin68 - Подводни, да се надяваме, че си п...
14.08.2016 19:25
Подводни, да се надяваме, че си прав. Но дори да е така, Турция доказа, че няма намерение да се отказва от борба за лидерска позиция. Да, в последно време това не и се получава, но при определени стечения на обстоятелствата Турция може да нанесе "удар в гърба" на абсолютно всеки свой "съюзник".
цитирай
4. podvodni - Подводни, да се надяваме, че си п...
14.08.2016 20:20
merlin68 написа:
Подводни, да се надяваме, че си прав. Но дори да е така, Турция доказа, че няма намерение да се отказва от борба за лидерска позиция. Да, в последно време това не и се получава, но при определени стечения на обстоятелствата Турция може да нанесе "удар в гърба" на абсолютно всеки свой "съюзник".

Разбира се, това напълно възможно и в Москва го знаят отлично. Да, Турция има амбициите да бъде "лидер" но като такъв и се предоставя възможността да бъде в ислямският свят. Реално там останаха само 2 наистина цивилизовани и светски държави с достатъчна мощтна армия и държавен потенциал - Иран и Турция. И двате са на стратегичаски места по "Пътя на коприната" в Близкият изток - Иран в началото, а Турция в края. А поради факта, че "Пътят на коприната" е геостартегически проект на Китай, който едновременно прекъсва обкръжаването на Русия от англо-сакса, то създаването на два взаимо уравновесяващи се центъра на влияние и възпрепятстващи примитивните форми на ислямски фундаментализъм в Близкият Изток е повече от логичен.
Друг интересн играч който ,незная защо се изпуска в цялата картина, е Израел. Неговата роля е съвсем незавидна, но и достатъчно онговорна. Едновременно, че ще обира негативите и парира всеки един възбужсащ се ислямски фундаментализъм, но щеще естественна спирачка при евентуално щение на една от двете страни - Иран или Турция, за доминация посредствмом сила или друг начин в региона. Да не забравяме, че руснаците имат достатъчно голямо влияние в политическият живот в Израел, както в правителството, Кнесета, и тайните служби. А Моссад и Люблянка си съдействат много добре през последни 15 години. Бих казал повече от добре, а Ердоган това го знае отлично, особенно след като двете централи му помогнаха при потушаването на преврата срещу него.
Та че, можем да бъдем уверени, че лидерските щения на Турция, вече, са насочени извън Балканите - в Близкият Изток.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bdobrev
Категория: Политика
Прочетен: 102707
Постинги: 109
Коментари: 52
Гласове: 48
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031