След дружбата „от векове за векове“ с бившия Съветски съюз, новите управляващи от седесарската паплач, начело със Желю Желев, се обърнаха със същото раболепие на 180 градуса и се заклеха във вярност на САЩ. Наградата за това беше приемането ни в НАТО. Но за да заслужим тази тази чест трябваше да унищожим армията си, само защото тя беше със съветско въоръжение. И за да се покажем верни на новия господар, Ж. Желев подари дузина танкове и въоръжение на Македония, която пък в знак на благодарност изгодно ги използва за старо желязо. Последваха посещения на различни емисари от Новия свят, сред които едноокият Ричард Ран, заедно с колегата си Роналд Ът, както никой друг „прозря“ бъдещето на България за десетки години напред и от името на Националната търговска камара на САЩ (?!) изготви план за преминаването ни към пазарната икономика. Последиците от тази братска помощ ще изплащат и следващите поколения, по-точно тези, които все още оцеляват вътре в страната и не са поели за чужбина. Следващият тест за вярност на България беше пред Европейския съюз. И тук голямата печалба за поредните управляващи у нас идваше от възможността да ръководят държавата без много да се замислят. За това се грижеше многобройна брюкселска бюрокрация, която беше предвидила почти всички детайли, включително и колко процента например е разрешено на краставиците да растат криви, за да заслужат да бъдат изядени на европейския пазар. Както казват нашите недорасли до Евросъюза съседи на запад „ово е стандард“,, който трябваше да приемем в името на новото светло бъдеще. И тук, благодарение на „мадам Йес“ (Миглена Кунева), се показахме прилежни и се отказахме от електроенергията от „Козлодуй“, само защото беше твърде евтина, а това не е коректно спрямо новите западни партньори. С появата си на политическия хоризонт, Ангела Меркел бързо успя да овладее положението вътре в Евросъюза, налагайки се там като „capo dei capi“. Но за това й помогна не само жалката безпомощност на официално избираните там лидери, а и готовността на министрите на други страни да я „слушат“. Сред тях нашият Бойко веднага беше високо оценен, защото следваше като прилежен послушник нейните безумни решения около ислямското нашествие в Европа, прикрити зад фасадата на Общността. Звездата на Меркел вече залязва, но нейното наследство ще продължава да тегне над Европа, защото промени безвъзвратно нейната идентичност, изграждана в продължения на столетия. А евролидерите, така и не разбраха, че България е границата между исляма и християнския свят в Европа. Просто нямаше кой да го каже. В най-новото развитие на континента се намеси и турския президент Ердоган, който сега изнася лекции на обърканите европейци по държавно устройство, саниране на държавните институции и изобщо на държавническо мислене. И за пример пред своята аудитория в чужбина насочва безпардонно стрелите си към всички страни и политици, които го критикуват, не приемат неговите действия или опитват да го залъгват с обещания. Така, според него се оказа, че САЩ ще трябва да избират между Турция и „терориста“ Гюлен; Европа трябва да обяви точна дата за падане на визите за пътуване, защото в противен случай споразумението за размяна на бежанци (което Меркел гордо развяваше като личен успех) ще отпадне, въпреки че то и досега не е влязло в действие; всички европейски страни, в които има привърженици на Гюлен бяха предупредени.... Сред тях България беше първата, към която беше отправено и конкретно искане за екстрадиране - на бизнесмена Абдуллах Бююк. И той веднага и безропотно беше предаден на турските власти, въпреки отказът на две български съдебни инстанции. Но това е още един пример за стойността на правосъдната система, този път в очите на управляващите. Затова пък Бойко отново получи похвала, вече от Ердоган, че България е пример за демокрация, заявявайки при това без неудобство, че „изключително важно е да сме добре с Турция“. С това премиерът започва опасна игра на „покорната главица“, която сабята уж не я сече. Добре известно е обаче специалното внимание, което е отделено на България в новата неоосманска стратегия на Турция. Проявеното сега васално покорство е само първият сигнал към Ердоган, че управляващите у нас ще бъдат послушни. Даже когато трябва да плащат за това с достойнството на цял един народ. Но те ще трябва и да внимават да не го разгневят, защото досега турският президент умело дозира своя натиск срещу външния свят според конюнктурата, а страната ни (географски, военно-стратегически и икономически) е много лесна за преодоляване. С показаното дотук васално поведение Бойко не само се отдалечава от желаната си цел „Турция да третира България по различен начин“ а просто я вписва като следващият нов господар пред който ще трябва да се покланя.