Казусът „Турция“ отново излиза на дневен ред и след емоциите около излизането на Великобритания от Евросъюз, се очертава като следващата непосилна за евролидерите битка за политическо оцеляване. От случилото се дотук, турският президент Ердоган показа още веднъж, че е ловък политик и след като за кратко време овладя положението в страната след инсценирания преврат, пренесе с още по-голямо самочувствие своята агресивност и в пространствата на външната политика, независимо от отправяните към него критики, съвети и предупреждения от страна на НАТО, ЕС и различни световни лидери. Парламентът му предостави много от пълномощията си, превръщайки се доброволно във фасада на неговата политика, а чрез собствено моделираната президентска диктатура ще опитва да се нареди до Ататюрк като следващия голям реформатор на Турция. Възползвайки се от тоталната обърканост в Евросъюза, Ердоган безпардонно постави ултиматум: „Европейският съюз трябва да заяви точна дата за отпадане на визите за Европа или Турция ще обяви споразумението за бежанците за невалидно.“ И подсказа, че е наистина ключова фигура, която обаче следва своя собствена стратегия. Така излиза наяве голямата опасност и за България, като страна на предната фронтова линия с Турция и която управляващите у нас, ЕС и НАТО няма да могат да опазят с познатите си словесни брътвежи. Публична тайна е, че почти всеки ден някъде у нас се залавят групи от нелегално навлезли бежанци. Не се публикуват данни за общото им количество, както и каква е нататъшната съдба на пребиваващите. Но не е възможно да се посочват цифри за тези, които не са заловени и опитват да продължат към бленуваната Европа. Бизнесът на трафикантите у нас разцъфтява, достигнал е и до средите на полицията, а инфантилното ни правосъдие се оказва неспособно да респектира с присъди, които да послужат като сигнал за отрезвяване. Засега чужденците прииждат на малки групи, но тази прикрита наглед инвазия удобно се вписва в интересите на Ердоган за разширяване на ислямското присъствие в Европа. А България заема особено място в неговата неоосманска стратегия и още през м. ноември миналата година ясно заяви, че може по всяко време да наводни страната ни с чужденци (вж. http://bdobrev.blog.bg/politika/2016/03/07/erdogan-nie-mojem-po-vsiako-vreme-da-otvorim-granicite-kym-g.1435355). Възможно ли е правителствената агитка на Бойко Борисов да си даде сметка за сериозността на положението, в което ни натика тяхната политика? И че превърнаха България в заложник и на Турция, от което Ердоган ще се възползва според случая, при това, без да се церемони? Хаосът, в който управляващите затънаха, налага по спешност нова и национално ориентирана политика, продиктувана от критичното състояние на икономиката, прецизиране на приоритетите, демографския геноцид и прогонването на младите в чужбина, настъпление срещу престъпността във всички етажи на обществото, отказ от угодниченето пред по-силните и преосмисляне на поведението в международните организации и политикr от позицията на националните интереси. У нас няма ярка обединяваща фигура и това развързва ръцете на много амбициозни посредственици да се катерят с успех по върховете на властта, стигайки до рецидиви от рода на „Плевенлиев“.