Масираните медийни манипулации около т. н. Брекзит само напомниха старата максима, че „по време на война, първата жертва е истината“. В битката за задържането на кралството в Брюкселския Вавилон „проевропейската“ артилерия отново вкара в действие целия си словесен арсенал от традиционните „оръжия“ - от популизъм, национализъм, ксенофобия, десен радикализъм и национален егоизъм до апокалиптичните прогнози за нерадостното бъдеще на Англия... Но тази словесна канонада не донесе желания ефект и бързо затихна. Тя трябваше да отстъпи на естествения ход на събитията, от които постепенно да излизат на „бял свят“ неосветените страни в стратегията на британците около референдума и истинските причини за реакциите на Брюкселската централа. Всъщност, тяхното решение беше продиктувано от изчерпаното им търпение да бъдат съпричастни на една бламирала се политика, водена от самозвано „Политбюро“ чрез погрешни анализи, оценки и централизирани решения, лишени от всякаква гъвкавост, за да се реагира адекватно на оформящите се нови политически и икономически реалности в света и Европа. А лидерите на Евросъюза бяха забравили отдавна, че Англия е член и доминираща сила в друга – Британска общност, от чийто традиции и постижения биха могли само да се поучат. Иначе, привидната провокация на британците дава хубав повод за оглед на сегашното състояние на Евросъюза. Но това означава да се проследи и изминатия път, да се види как се е стигнало дотук и кои трябва да носят отговорност. Това обаче е невъзможно, защото зад отстояваните многобройни погрешни решения стоят същите ръководни лица, които и сега, в познатия банално-медиен тон пледират за бъдещето на „Съюза“. Нещо повече, след последната двудневна среща „на върха“, Ангела Меркел категорично отказа каквито и да е реформи в европейския договор от Лисабон: „Тези договори са една много, много добра основа. Ние наистина ще сбъркаме, ако започнем нова дискусия около договорите.“ Нейната бърза реакция веднага след обявяване на резултатите от референдума в Англия намери израз и в свиканата от нея (в качеството си на какъв ръководител на Общноста?) среща на външните министри и министър-председателите на страните – основателки на Евросъюза и показва, че ще продължава да отстоява досегашната си линия. Но това само ще задълбочи противоречията вътре в Съюза. Противопоставянето на „стари“ и „нови“ страни – членки е опасна игра, в която „старите“ все още не си дават сметка, че (изключвайки „послушната“ България) имат насреща си партньори, с много по-голям социален опит от тяхното продължително пребиваване в епохата на съветския социализъм и все по-често си позволяват открито да напомнят за съвпадения с политиката от това време. Доверието към Общността се е сринало до опасни низини във всички страни - членки и никакви показни демонстрации на единство не могат да го издигнат в очите на масите. Въпросът е дали ще бъде проиграна и тази възможност за сериозен разговор върху бъдещето на Евросъюза.