„Няма да им дадем турците.“ Приписват тази фраза на Андрей Луканов, изречена в смутните седмици след 10 ноември 1989 г. Тя визира опасенията на БКП мюсюлманското население у нас да се присъедини към оформящата се широка опозиция. Така в началото на 1990 г. беше създадено ДПС и както в почти всички нови движения и партии тогава, стана с прикритото участие на старата власт и нейните служители от ДС. Но Ахмед Доган се оказа ловък стратег, успя да измъкне максимума за своята партия в бушуващия политически хаос и в последвалото развитие я утвърди като най-стабилната политическа единица след БКП (БСП), разчитайки на собствен постоянен електорат вътре в страната и живеещите предимно в Турция български мюсюлмани и турци. Известно време Доган се наслаждаваше на този си успех и оттегляйки се постепенно от ежедневната политика, която в парламента често приличаше на разправии от махленски тип, предаде ръководството на своя наследник Лютви Местан. С него започна и новата линия на ДПС. Но само за около две години започнаха на преден план да се изтикват етническите и религиозни различия, напомняне за опасността да се наруши социалния мир, откритите „естествени“ (според Местан) връзки със сегашното ръководство на Турция. Както можеше и да се очаква, тази опасна линия не смущаваше управляващите у нас, още повече, че важен легитимен елемент от фасадата на ДПС беше и т. н. „български наемнически блок“ (по определението на един от бившите лидери Осман Октай) от амбициозни етнически българи, поласкани, че са поставени на по-предни места и в Народното събрание. Намесата на опитния Ахмед Доган беше признание, че в ДПС „играта е загрубяла“ и с проведената „по спешност“ безпардонната чистка помете наследника си Местан и подсказа, че политиката му крие опасности, чийто последици са непридвидими. Трудно е да се каже дали нашенските политици в Народното събрание, а и извън него, са успели да разшифроват вярно посланието на Доган. Личността и миналото му дразнят мнозина, но трябва да се отчете неговата решимост, с която предприе тази стъпка, независимо от това, колко ще гласуват за ДПС в следващите избори. Сега Л. Местан опитва да застрахова в медиите своята ДОСТ като „либерална и радикална пронатовска и европейска партия“, която ще „служи на българските граждани“. И разчита да обедини зад тази фасада наред с радикално настроените мюсюлмани у нас, за някои от които „Турция е навсякъде, където се говори турски“, и поддържници от Турция и Западна Европа. Трудно е да се повярва, че върху подобна платформа и на фона на фрапиращата безпомощност на Евросъюза и НАТО, новата партия ще успее да привлече привържениците на евроатлантизма. Но от такава позиция ще бъде удобно да се атакуват всички политически решения у нас, които биха отстоявали националните интереси (на всички български граждани) и се разминават с тези на Брюкселската централа. А страните, които се насочват към такава политика се увеличават и това засилва противоречията в Евросъюза. България заема особено място в неоосманската доктрина на президента Ердоган и логично е да подпомагат тази нова „братска“ партия според нейните нужди и цели. Не е от вчера и тенденцията за обособяването de facto“ у нас на „ ислямски територии като етнически затворени общности. Все повече извън контрол се оказва и манипулирането у нас чрез ислямската религия още в детска възраст, демонстративното пълно покритие на лицето жени – мюсюлманки на обществени места и изобщо отличаването по външни белези на мюсюлманите от „другите“, действията на чужди радикални ислямски проповедници, промъкващата се в тези среди на идеята за „родината - майка“ Турция... Рискът от това тревожно развитие може да се увеличи, ако от м. юли влезе в действие и обещаното от ЕС падане на визите за турски граждани при пътуване в Европа. България ще се окаже отворена граница и за емисарите на протурската политика. Посещението на Местан в Турция още преди учредяването на неговата партия, посрещането му (макар и като частно лице!) с почетен караул според държавния протокол и срещата му с турският министър – председател Давитоглу ясно подсказва насоките на политиката, която смята да води. Така зад провъзгласилите се Демократи за Отговорност, Свобода и Толерантност не е трудно да се видят Демагози за Открито Съглашателство с Турция. Предстои регистрирането на тази партия, но винаги е по-разумно и отговорно да не се допусне една грешка, вместо по-късно тя да се коригира. Нашенските управници не трябва да се заблуждават, че това може да се окаже и невъзможно, още повече, че българските правителства, без изключение са били винаги послушни пред своите евроатлантически ментори, за които афишираният от Местан „радикален евроатлантизъм“ би бил много удобен, когато се наложи да се упражнява натиск. Б. Д.