Постинг
18.08.2016 09:10 -
Още веднъж нещо за „Квадрат 500“ в София
Едно интервю на журналистката Милена Бойчева с художника Светлин Русев във в. Труд (6 – 7 август т. г.). ме върна към една все още избягвана в медиите тема за мегаекспозицията в „Квадрат 500 (Български Лувър), за чието реализиране бяха унищожени двете най-представителни в столицата художествени галерии - за национално (в Княжеския дворец) и чуждестранно (в бившата Държавна печатница) изкуство. Неин автор и едноличен реализатор e известният художник, който, воден от своя личен вкус и пристрастия като творец, представи някаква своя нова реалност, заставяйки ултимативно посетители, специалисти - изкуствоведи и ценители с по-широки възгледи и интереси да я приемат като факт и още по-лошо – като музей на изобразителното изкуство(!?). Още от годините на „соца“ е добре известно, че Светлин Русев умее красиво да говори, а понякога неговата патетика се доближаваше и до рафинираната словесна еквилибристика на неговата шефка в тогавашния Комитет за култура Людмила Живкова. Но сега и красноречието му не може да скрие неубедителните мотиви, с които опитва да отстоява своята идея, позовавайки се при това на твърде евтини аргументи. Как един човек, незапознат с одисеята около „Квадрат 500“, трябва да приеме подмятанията му в този разговор за „българския гений на завистта“, заради който „може би някой ден ще се разбере защо сме изпуснали влака“, за някакви „тъжни и позорни за нас писма“ от немския колекционер Петер Лудвиг? И да приеме, че: „... в случая не става дума за пристрастие и за личен възглед, а за една реална даденост – целият музеен комплекс е проектиран и изпълнен като една единна архитектурно-пространствена среда, с единна организация и творческо, и техническо, и технологическо управление. Музеят е факт и това беше възможно по определени и известни причини.“
Разбира сe, че българското изобразително изкуство трябва да „живее в творческа съизмеримост с чуждото изкуство“, но това не означава, че трябва да става непременно чрез съжителство в една сграда. Още повече, че голяма част от картините на чуждите художници са станали притежание на НХГ по различни поводи, а повечето от тях не носят белезите на ярки творби на съвременната живопис, с които да се приравняват и българските автори. Голямото качество на бившата Национална художествена галерия беше и в неповторимата атмосфера, която излъчваха залите на Княжеския дворец и (особено в залите за класическа българска живопис) естествено свързваха авторите с историческите „царски“ времена, в които те са живяли и творили.
Кой е разрешил да се посегне драстично на двете галерии, които във времето се бяха утвърдили у нас като най-представителните визитни картички на националното изобразително изкуство и притежаваната чуждестранна живопис? И да направи от тях някаква „мешана салата“ от картини на наши и чужди автори от различни стилове, времена и епохи, които взаимно се обезличават в тягостната атмосфера сред ледено-белите зали на „Квадрат 500“?
С унищожаването на Националната галерия в царския Дворец, практически беше унищожена единствената в София галерия за класическо българско изобразително изкуство. Каква ще бъде съдбата на останалите „на склад“ няколко хиляди картини, собственост на институцията „Национална художествена галерия“, сред които има непоказвани досега автори и творби? Редно ли е цялото това национално културно наследство да се остави в ръцете на един човек, при това също художник, който по свой вкус и предпочитания да решава съдбата на своите предшественици? Възможно ли е да се предизвика някакъв разширен разговор на тази тема? Все още не е късно да се възстанови онова, което беше се доказало във времето не само със свое ярко присъствие в художествената панорама на столицата, а и като част от националната историческа памет. Или ще трябва да свикнем с поредните реални дадености на „силните“ на деня?
От старата тетрадка: Спомен за Радичков
Из фото серията "Митев снима извест...
Честита пролет със спомен за художника С...
Из фото серията "Митев снима извест...
Честита пролет със спомен за художника С...
Следващ постинг
Предишен постинг
На мен Квадрата ми хареса, прилича на европейски музей с добре подредена експозиция. Не е възможно всички картини, които има фондът на Галерията да бъдат изложение едновременно. Лично аз не харесвам Светлин Русев като художник, с изключение на една негова картина "Клетва", която естествено е изложена в Квадрата. Но мисля, че Квадратът добре се е получил и още като го посетих, не разбрах за какво е целият този вой по негов адрес.
Да се възстановява старото статукво е излишно и погрешно, само това ли ще преливаме - от пусто в празно.
цитирайДа се възстановява старото статукво е излишно и погрешно, само това ли ще преливаме - от пусто в празно.